Мила моя, дъжд вали.
Паля огън, не гори.
С тези твои две очи,
ме изгаряш разбери.
В този миг, в този час,
те обичам силно аз.
Няма болка, няма мраз,
щом застана аз пред вас.
Гледам малкият прозорец
той е винаги затворен.
Чакам аз да го отвориш,
чакам цял живот на двора.
Дай ми твоят поглед блед,
с него стапяш всеки лед.
С меки устни, допир слаб
аз забравям своя страх.
- - -
Колекция Стихове
- - -