петък, октомври 31, 2008

Призраците излизат на Хелоуин

Хелоуин, или Деня на Вси светии, честваме през нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. Празникът се отбелязва по целия свят, но е изключително популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. Тържествата датират още от дълбока древност, като се смята, че празникът е измислен от келтите. Те вярвали, че в тази нощ идват духовете на мъртвите и се вселяват в телата на живите. Келтите слагали страшни маски и облекла, вдигали голям шум, за да изгонят нежеланите гости.

***
Празникът Хелоуин има дълга и интересна история. Първите, които го празнуват, били келтите. Те отбелязвали Нова година на 31 октомври, тъй като тогава лятото свършвало официално и започвала зимата, която те свързвали със смъртта. Този празник наричали Самхейн. Келтите вярвали, че на този ден духовете на умрелите през отиващата си година отново се завръщат на Земята, за да се вселят в телата на живите. За да не позволят на призраците да се вселят в телата им, вечерта на 31 октомври хората загасяли огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличали се като вампири, боядисвали лицата си със сажди и с викове обикаляли по домовете на съседите си, за да изплашат излезлите от гробовете призраци. Освен това пред входната врата на къщите си оставяли храна, с която духовете да се нахранят и да не влизат в дома.
След шумното обикаляне на съседите келтите се събирали около големи огньове, запалени от друидите - жреците, които били едновременно духовни вождове, учени и поети. Било прието да се принасят в жертва животни, а понякога и хора, в които смятали, че са се вселили духове. Всяко семейство трябвало да вземе от свещения пламък, за да запали огнището в дома си.
След като римляните превземат териториите, населявани от келтите, местните традиции и обичаи се смесват с тези на завоевателите. Заедно с честването на келтската Нова година се отбелязвал и римският празник Фералия, на който се отдавала почит на мъртвите. След като християнството се превръща в главна религия по земите, където по-рано друидите правели своите обреди, през VII век папа Бонифаций IV утвърждава 1 ноември като ден на Вси светии, или ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така католическата църква се опитала да премахне съществуващите до този момент езически празници. Хората обаче продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и празника Фералия.
Десетилетия по-късно 2 ноември е обявен за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за трите празника се преплели и слели в един, който нарекли Хелоуин.
Обичаят бил пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в родината си. Американците, също като ирландците и англичаните, започнали да се преобличат в страшни костюми, да обикалят съседите. Постепенно се появява и обичаят, известен като trick-or-treat (почерпи, за да не ти напакостя) и тогава започват да се раздават различни лакомства.
В края на ХIХ век Хелоуин се превръща във всенароден празник в Америка, свързан с веселия и маскаради. Започнали да се организират вечерни партита с игри и почерпки, а децата се маскирали в страшни костюми.
През ХХ век Хелоуин в Америка започва да се празнува в училищата и така всяко дете се включвало в тържествата. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми, а домакините задължително им дават бонбони и сладкиши.



***

сряда, октомври 29, 2008

MSI Notebook проблем

Последната серия на тези прекрасни машини си има вграден проблем, драйверите са стари а ядрото за звука е ново и когато включите жака на слушалките — вградените спийкъри не се изключват.

РЕШЕНИЕ:

Свалете най-новите драйвери от ОФИЦИАЛНИЯТ САЙТ!

- — - — -

Проблем с Хибернация. Как да го решим?

На скоро и аз се сблъсках с жестоката реалност. Купих си лаптоп. Насложих му куп програми и когато реших да го Хибернатвам (Hibernate) той взе, че ми изписка:


... доста време неможах да намеря решение, после случайно ми попадна една форумска тема и намерих ключа за палатката:

Ако ви се появява горното съобщение „The process cannot access the file because it is being used by another process.“ проблема е, че най-вероятно сте инсталирали програмата Alcohol 120%, която блокира този процес.

РЕШЕНИЕ:

ДЕинсталирайте Алкохол-а, дайте отметка на хибернацията и си го инсталирайте отново

- — - — -

3 март

Ден славен, ден първи, ден не забравим.
Юнаци на Шипка във огън и в дим
Закрилят страната, а целия народ
се моли в селата, се моли на Бог

“О Боже, о славний, пази ни сега,
там умират братята ни, наще деца.
Дай ни победа след тез пет века,
дай ни Боже, да се зарадва човека”

Небето черно, зловещо трещи,
турците мръсни мрът кат мухи.
Наще юнаци със горда глава,
отблъскват душманите с меча в ръка.

И ето той иде, Столетов на кон
видяго върха и му отдаде поклон.
И турците черни видели това,
започват да бягат, отстъпват върха.

Юнаците наши със гръменен глас,
разпорват небето, “Победихме, УРА!”
И денят светъл е, ще помним това.
Спечелихме битката на 3-ти март.


- - -

Колекция Стихове

- - -

ПОСРЕДНОЩЕМ

Черна нощ потъва под черно покривало,
от небето наднича бледо лице овдовяло,
кръв попива в сухия пясък,
блесва за миг острие, следва го крясък.
Лепкав глас се просмуква от дълбините:
„Докторе, кървят ми венците!”
Насреща му гневен демон изкача:
„Млъквай, че си отрязах главата с бръснача!”
Задушлив дим в небето се точи,
черен чакал от локва кръв лочи.
Скърца по пътя потрошена каруца
и скелет в черна пелерина до нея куца:
„Извинете, близо ли е гробището вече?
Ние сме цяло семейство и идваме отдалече.”
Вещица се хили зловещо.
В гъстия мрак прокрадва се нещо.
„Простете, съседке, петна от кръв как се перат?”
„Говорете по- силно, че ушите ми бучат!”
Човекоядец прехвърли отсреща баира
в кръчма „Кошмари” се спира за бира.
Дрънкат вериги откъм обитаваната къща
край кладенеца броди закланата тъща.
Вампири чакат в засада готови
да засмучат ордьоври сурови.
Таласъм в гората скри се, не от скромност...
„Преминаването е на ваша отговорност!”



Автор: Imaginary


--

Стихче за музиката

Божи гняв от небесата
сипе се върху Земята,
че ядосан е всевишния
от музиката на предишния.
Чалгата туй петно на храма,
тази музикална драма
жалка , крастава и гнусна.
Кой я на Земята пусна ?
Хей,чалгари долнопробни,
вий сте жалки и негодни.
Вижте рокерите бесни
как куфеят с METAL песни.
Ще отворя малка скоба -
музиката сръбска в гроба.
Тя добра е за сърцето ,
но кога си до шишето.
Надигнете се другари,
метали заклети стари.
Завъртете се с китари.
Прогонете тези твари!
Скорпионите опасни
в калифорния са властни,
а пък Абадон с китара
пак солажи адски кара.
Ето Хауфорд кумира
пак на сцената шофира.
Публиката с него пее,
метал флага пак се вее.
А сега на ред са KISS,
диви като горски рис.
Те с китари във ръка
покоряват днес света.
Джин към брадвата посяга
чалгата негодна бяга.
Ерик Кар сред барабаните
подлудявя металманите.
Пол запява диви песни
металите стават бесни.
Той солажи щом подхваща
METAL с ЧАЛГА се разплаща.
Бавно димната завеса
се превръща в бяла мрежа.
Дикинсън със микрофона
подлудява стадиона.
А на тази сцена бясна
група MOTOR HEAD се качва.
Леми пее с дрезгав глас:
"Ще съборя чалгата аз!"
Гръм и мълний небесни
сипят се от тези песни.
VENOM бий с хиляда вата:
"Във война със циганята".
Всеки миг гърмят колони
в адската зала на Рони.
После публиката дива
немощната зала срива.
О,METALLICA свещенна,
пребъди благословенна.
Джо с китара богоравна
сее ереста си славна.
HEAVY,BLACK и SPEED течения
са от господа дарения.
METALLICA,MAIDEN,MOTOR HEAD
на Земята слагат ред.
Тук ACCEPT се появяват
пет звезди за миг изгряват.
Волф показва що е класа
на развихрената маса.
А когато Удо пее
публиката благовее.
Йорг и Петер с китари в ръце
свирят пак :"Металното сърце".
Стефан Кауфман дъни лудо:
"Майна му на този Удо!".
MAIDEN,VENOM,JUDAS,KISS
се извикват пак на бис.
AC/DC пък тогава
вдигат пак до бога врява.
Брайън Джонсън, с автомата в ръка
"Стреляй до полуда" пей сега.
Тук колегите от TANK,
публиката пак завира.
Първокласен ранг в албума:
"Кръв,черва и бира".
Баф заклет саксонец
HEAVY METAL маратонец
със доспехи на гърди
"Weel Of Steel" той пак крещи.
Битълсите се явяват
Елвис Пресли не признават.
Публиката иска бис
щом като запеят KISS.
Хей , чалгари долнопробни,
вижте си местата лобни.
тук е сцената на рока,
смазва ви моща на тока.
Бог огледа си Земята,
скъта се във небесата
и си каза той на глас:
"Само ROCK ще слушам аз !"
ЧАЛГАТА ще се затрие,
Рапа с прах ще се покрие
Само металът остава
увенчан със ореол от слава !!!

Автор: Неизвестен

--

Огледален свят

В огледален свят живееш
всеки образ е фалшив.
Да се влюбиш ти не смееш
защото образа е крив.

Огледалото да счупиш
ти се иска всеки ден.
Радост няма д получиш
ти си вече променен.

Обич, страх и силна вяра
чувстваш ги, дали са те?
Или твойто огледало
си играе мръсно с теб.

Красота не различаваш
има само образ сив.
Спри и ти да се надяваш,
че ще се почувстваш жив.

- - -

Колекция Стихове

- - -

четвъртък, октомври 23, 2008

Качулката на мрака - Глава ІІ

- - -

РЕЧНИК | ГЛАВА І


Глава 2 – Денят


Ø Орил, Орил, събуди се, случва се.

Ø Остави ме Априн. Не му е времето за шеги. Има още 76 дни до Денят.

Ø Не се шегувам Орил, чуй!

Той се заслуша в шепота на ноща. Наистина в далечината се чуваше нещо, звук който те бяха забравили отдавна. Осемте години робство ги бяха променили завинаги. Маргус им бе предсказал този ден, няколко часа преди да умре, той ги бе посветил в Пророчеството. Денят бе настъпил и те трябваше да действат.

Сайрек новата звезда, заместила старото земно Слънце се бе показала. Цялата планета посрещаше чистата светлина. Всичко се прераждаше. Това бе началото на краят, след по-малко от 3 години щеше да настъпи нов мездугалактически преход. Но този бе очакван за разлика от предният, който закъсня и се състоя през 2010. “Денят на страшният съд” така го нарекоха преди хиляди години земляните. но никой не поменеш Първият. Бе толкова отдавна, незнайно защо забравен, скрит под маската на многобройни войни и разрушения през годините. Дали имаше нещо преди Началото, никой неможеше да определи. Затова и се примириха, година 0. Това бе за тях първият известен на галактическите хора преход. Не бе ясно защо се случваше, но събитието не бе изневерило на принципите си. На всеки 2000 години най-голямата звезда в земната галактика обръщаше орбитата на планетите, те променяха скоростта си на въртене. Някои от тях се засичаха, избухваха и сформираха нови галактики, нови звездни системи. Предният преход беше почти унищожителен, поради слабото си развитие за даденото им време, земляните не бяха открили другите форми на живот. Бяха неподготвени. мислеха, че са сами и това им докара почти изтребление. От цялата планета оцеляха едва 4 %, богаташи и предприемачи. Имащи средствата да напуснат Земята във възвратния момент. Всичко бе изгубено на веки. Оцеляха благодарение на линцусите. Същества приемащи всякаква форма, без нуждата от кислород и със способността си да преодоляват гравитацията, те бяха оцеляли след първият преход, оцеляха и след вторият, но дали бяха готови да посрещнат и този?

Ø Априн, време е. Използвай жезъла, който ти даде Маргус. Трябва да се измъкнем от тази дупка.

Нямаше нужда от втора покана. Тя бръкна под завивката си, извади една наподобяваща на дръжка на врата вещ. Стисна я силно и след секунда се озова в неговото отделение. Прегърнаха се за кратко, нямаше време за губене. Той взе жезъла, хвана я за ръката, повтори нейното движение и отделението остана празно. Щяха да минат поне няколко дни, преди някой да забележи липсата им. Това им даваше малко време. Време в което да се подготвят.

Двамата се озоваха на малък къс земя, останал непроменен през тези години, маливите не бяха повяхнали. Но положението наоколо никак не беше добро. На около 20 метра от тях нямаше нищо. Те се движеха свободно в космоса, стъпили върху церемоналната градина. Това място бе свещено. Единственото неразрушимо място на Еполус. Сърцето на планетата, което бе в очакване да си намери нов домакин.

Ø Априн, чакай тук, след малко се връщам – каза Орил, пусна ръката и, стисна жезъла и изчезна.

Няколко минути след това почти цялата градина бе пълна, линцуси и мермоли се появяваха от нищото на мястото, което заемаха преди 8 години. Но те вече не бяха същите, променени завинаги от страданията и нищета. Имаше и празни места, техните собственици не бяха намерени, бяха избити с годините и нямаше връщане назад. Завърна се и Орил с последният намерен гост.

Ø Това са всички Априн. Толкова успях да проследя. Тук ли е Амис?

Ø Точно нея очаквах да доведеш, няма я Орил, няма я – проплака Априн и се свлече на меката подложка от бели рози.

Жезълът, колкото и могъщо оръжие да беше, нямаше способността да връща времето. Само можеше да пътуваш през космоса свободно. Бе попаднал в техните ръце, след като един немощен старец Маргус пристигна с него в отделението на Април, търсещ някой на когото може да довери Пророчеството, Маргус издъхна пред очите и, завещаващ съдбата на 3 нации в ръцете и.

Те не бяха го използвали. Нямаше смисъл, щяха да спасят 100-200 от техните приятели преди да мине 3 дневната проверка и да разбере, че ги няма. Това би донесло гибелта на останалите. Това беше наказанието за бягството. Всички останали го понасяха със смърт.

Но сега времето бе на тяхна страна, никой страж не би рискувал да наказва затворници, след като знае, че му остава толкова малко живот. Щяха да са заети със преселването на семействата си, все пак и те имаха отговорности.

В миг на малкият къс планета стана непоносимо горещо. Наближаваха Сайрек и скоро щяха да обърнат посоката и.

Ø Бързо, всички около мен – каза Орил вдигна ръка, прошепна нещо и от жезъла му се спусна почти прозрачна завеса, обгърна ги като купол, където те бяха защитени от силните лъчи на звездата.

Усетиха леко разклащане и сърцето на Еполус обърна орбитата си.

Ø Тук не е безопасно вече – каза един от мермолите и посочи приближаващите ги луни.

Нямаше нужда от думи, всички се хванаха за ръце, Орил стисна жезъла и градината остана празна. Маливите все така свежи, вече започнаха да вехнат. Няколко минути след това носещият се къс планета се сблъска със други две. Експлозията беше огромна, отмести от орбитите най-близките 5 луни и хиляди късове от скали и минерали се ширнаха в открития космос. Те чакаха своят гостоприемник, за да сформират новите планети.

Малката група свободни се бе телепортирала на друга луна. Оглеждаха се наоколо, готови да напуснат отново, но им се стори безопасно. Клетките на тази луна бяха почти празни. Нямаше много оцелели, стражите бяха я напуснали преди няколко часа.

Ø Разпръснете се и освободете живите – изкомандва Орил, пусна ръката на линцуса, който бе хванал. Стисна жезъла отново и преди Априн да го попита къде отива, той се изпари.

Ø Хайде, чухте го – каза тя, взе 3ма мермоли със себе си и се насочиха към единият от входовете на клетките.

Ø Ние ще огледаме наоколо – каза един от по-младите линцуси. Кимна с глава към 3ма от своите сънародници и се издигнаха в небето.

Поеха в четири различни посоки, но гледката бе еднаква навсякъде. Цялата луна бе покрита с клетки, еднородни късове от неизвестен материал, служещи за техни домове толкова дълго време. От високо приличаха на безброй лабиринтни отделения, но всяко едно от тях криеще своята тайна. Време беше тя да бъде разкрита, да освободи своите пленници, с което да изпълни предназначението си. За няколко дни цялата планета загуби своя зловещ вид. Освободените линцуси започнаха да сътворяват полета от маливи, които се хранеха със материала на клетките. Бяха като едно цяло живо същество, пълзящо по повърхността на планетата и заличаващо всичко старо, напомнящо на земният океански рифт, с множество тунели и отделения.

Ø Колко сме – промълви един мермол.

Ø Малко над 700 – каза Априн и всички сведоха глави за да почетат гибелта на събратята си.

Всяка една луна държеше в плен близо 2 милиарда затворника, но всички бяха измрели през годините. Само по-младите, които бяха оцелели се насладиха да вкуса на свободата и аромата на маливите.

Ø Какво ще правим сега – попита една млада линцус, която бе хваната в плен едва в ранните си години и сега бе в разцвет на тялото си.

Напред излезе един съсухрен, но още едър мермол. Огледа тълпата. Покатери се на едно възвишение и каза на висок глас:

Ø Аз съм Серус, син на Хепър и Малив. Бях ръководител на Емока след мирът. Хванаха ме в плен преди 5 години, когато неможахме да издържим и колонизираха планетата ни. Добре дошли приятели. Моля, последвайте ме, ще ви заведа до нашите входове, където ще намерим храна и боеприпаси.

Поведе той хората към сърцето на Емока, планетата, на която се намираха в момента. Не вървяха много и той им посочи една точка в далечината. На пръв поглед там нямаше нищо, но като се вгледаш, се виждаше, че това нищо се движеше, това бе един от порталите. Точно под тази желирана маса, наподобяваща пространство, се намираше входа към градовете на тукашните мермоли. Всички се спуснаха в неизвестното без страх. Нямаше нещо, което да ги уплаши повече, от жестокостите, които бяха видели през годините на робство.

Ø Кой контролира светлината сега – попита един видимо млад мермол и се обърна към Серус.

Ø Вече никой няма контрол над нея млади приятелю. Сега тя контролира нас и ще бъде така докато не свърши прехода. После, пак ще се намерят желаещи да сложат ръка на тази величествена сила, но до тогава има време. Нека помислим как ще доживеем до тогава.


- - -

вторник, октомври 21, 2008

Kачулката на мрака - Глава І

РЕЧНИК


Глава 1 - Сватбата


Нощта се спускаше бавно и той усети мириса на смърт. Направи още две-три копки и се спусна отново по тунела във глинения си затвор. Огледа се, вдиша от омазнения въздух и промълви:

Ø Ех, изниза се и този ден – отметна поредната чертичка на стената. Вече бяха станали 2749. Отпусна се на влажната сламена постеля и заспа.

Ø Орил, Орил – дочу се шепот – събуди се, случва се.

Изтощеното тяло се повдигна, слабата лунна светлина хвърляше смътни сенки по лицето му. Виждаше се измъчено, покрито със рани от плъхове лице. Черната му брада стигаше колкото да покрие врата му. Той допълзя до другия ъгъл на прокълнатото си жилище и промълви:

Ø Остави ме Априн. Не му е времето за шеги. Има още 76 дни до Денят.

Ø Не се шегувам Орил, чуй!

Той се заслуша в шепота на ноща. Наистина в далечината се чуваше нещо, звук който те бяха забравили отдавна. Осемте години робство ги бяха променили завинаги. Маргус им бе предсказал този ден, няколко часа преди да умре, той ги бе посветил в Пророчеството. Денят бе настъпил и те трябваше да действат.

преди осем години

Градината бе изпълнена с аромат на белите рози, които бяха навсякъде. Днес бе денят, прехода от самота към споделен живот. Орил бе във вихъра си, неможеше да се спре. Провери виното, насочи се към арката, колко прелестна бе тя. Орнамирана със десет различни цвята кристали, всеки отговарящ на цвета на луните им. Та нали все пак Амис бе от една от тях. Трябваше да се уважи и родната планета на младоженката. Гостите не бяха много. Около петдесет, за да уважат жениха, та нали той ги спаси от Орилите, затова му викаха така – Орил, никой не ползваше истинското му име, той бе герой.

Войната бе свършила и всеки искаше да се захване със самостоятелна дейност, повечето от тях бяха забравили как се обработва земята, как се сътворяват маливите, малките сини растения, наподобяващи Земните цветя. Те им даваха въздуха който дишаха. Тази война, продължила повече от седемдесет и две години, бе променила всички. Вече нямаше вражда между линцусите, надземните хора, и мермолите – подземните същества. Много съюзи се бяха сключили през военно време, много семейства се съюзаха. Но основна роля изигра той – Орил – земния боец. Изпратен от хората да сложи ред във тази галактическа система. Изпълнена със зло във всяко свое кътче. Със силния си дух той успя да отстрани Гасер, водача на долния свят, лидера заради когото измряха повече от 3 луни линцуси и още толкова мермоли.

Вечната вражда, за надмощието над светлината, кой да контролира силата и кой да му служи. Гасер бе заслепен от желанията на баща си и неможеше да прозре истината, че не мермолите са създадени да контролират силата, нито линцусите или орилите. Само земляните имаха тази чест. Те бяха усвоили всички добри качества. След дълги години самоунищожение се намериха хора, които да се обединят и да погледнат отвъд, да се свържат със множеството галактики и системи които имаше във необятния космос. Галактическия мир бе сключен във 3021 година, паметна за много нации.

Тогава три от тях станаха водещи, земляните, със тяхната планета Земя, малката си луна и 8те си планети, станали колонии на различни преуспяващи търговци и галактически пътешественици. Втората нация бе Линцусите, светли същества, всеки със своя сила. Лекуването бе тяхната съдба, те не бяха воини, както ще се разбере във последствие. И третите бяха Мермолите, подли, алчни създания, гледащи да припечелят на чужд гръб. Последните две нации деляха една галактика и бе много трудно да се разбират, на 10те им луни вече не бе останала свободна територия, всяка бе нечие владение. А останалите планети бяха разделени отдавна.

Имаше мир, въпреки всичко, но се намери една малка група Виждащи. Нарекоха себе си Орили, повечето от тях бяха мермоли, водача им Гасер бе видял края на всичко. Нарече го Денят. До тогава бе решен да покори всички галактики и да ги пороби. Събра малка група хора, опита се и успя да извоюва пет от планетите на линцусите, те бяха производители, никога не бяха воювали. Останалите обаче се обединиха, започнаха да се обучават и така тази война продължи 72 години. Докато Земята не взе решение да я спре. Изпрати най-добрите си хора и прекрати съществуването на Орилите. Водача им бе убит и не се намери друг смелчага да го замени.

И така се стигна до днешния ден, Орил се венчаеше за Амис, красива и невинна, намери я на една от луните докато спасяваше сънародниците и. Двамата решиха да се венчаят не на Земята а на Еполус. Най-голямата планета от галактиката на линцусите.

Всичко вървеше по план. Жениха не бе виждал булката си вече четири дни, нали трябваше да я подготвят за церемонията. Бе много развълнуван. Но бе и спокоен. Тя бе във сигурни ръце. Най-добрият воин на линцусите – Априн бе плътно до нея, като ангел хранител. Оставаха броени минути до венчавката, оркестрантите започнаха да “създават музиката”, ако можеше да се нарече музика, божествената мелодия идваща от техните ръце. И ето я, Амис се появи на пътеката, във небесно синя роба, очертаваща нежните и извивки, носеща букет от маливи, разпръскващи доза след доза кислород.

Врекоха се във вечна вярност, според земните обичаи. Всички бяха готови да празнуват, неподозирайки че часове ги делят от осем-годишно робство на мрака.

Орил бе на върха на щастието, всичко бе нормално, оглеждаше масите и попадна на загадъчна фигура, дали бе човек, линцус или мермол, неможеше да се прецени. Той се приближи към него и за тази си постъпка съжали дълбоко. Това бе орил, верен на старите обичаи, оцелял по незнаен начин. решен да отмъсти. Знаеше към кого да се насочи. Свали червената си качулка, покриваща лицето му, белязано от многото битки. Протегна ръка и преди да може някой да реагира той изрече страшни думи:

Ø Сасмус, винопри, гамелус, ликхос.

През това време, стоящият с гръб към булката Орил се обърна и успя да зърне със крайчеца на окото си Амис, преди тя да изчезне. Проклятието бе могъщо, половината гости започнаха да избледняват. Изпарени в космоса и незнаещи какво ги очаква. Линцус след линцус, мермол след мермол. Всички чезнеха редом. Орил усети странна топлина във себе си, погледна ръката си, тя бе полу-прозрачна. Погледа му се спря и над Априн, стояща на масата пред него. Тя се спука като сапунен мехур. Десетина минути след заклинанието на орила цялата градина бе празна. Всеки бе запратен на изгнание в неизвестна посока.

Орил се свести, огледа се и успя да прецени на бързо, че вече не е в градината, обграждащите го четири стени ясно говореха, че измъкване няма. Падна на колене, заби пръсти във мекият под и простена.

Ø Орил, ти ли си? – това бе гласът на Априн. Двамата се бяха озовали на една планета, във съседни отделения.

Ø Априн, аз съм виновен, бях толкова радостен, че занимарих охраната. Трябваше да го предвидя.

Ø Не се измъчвай. Нямаше как да го спреш.

Имаше начин Априн, имаше... – прошепна Орил и се просна на сламената постелка, която щеше да му служи за легло през следващите осем години.


понеделник, октомври 20, 2008

Качулката на мрака - РЕЧНИК

РЕЧНИК

3021 – годината на мир

3097 – Денят

Амис – лунцус

Априн – сестра на Амис

Гасер – водач на Орилите

Емока – една от 10те луни (най-плодородната)

Еполус – една от 10те луни на новата галактика (най-голямата)

линцуси – свободно движещ се, не се нуждае от кислород

маливи – цветя даващи кислород

Маргус – пророк

мермоли – вътре планетни същества, мразят светлината

надземни – еволюирали Земляни

Орил – водач на надземните (Земляните). Истинско име Аспис Ермо.

орили – друговярваща група, част от мермолите

Сайрек – новото слънце

Сасмус, винопри, гамелус, ликхос – Нека изгниете и бъдете забравени.

Серус – водач на мермолите на Емока

Хепър - майка на Серус и Малив - баща

неделя, октомври 19, 2008

Поредния ден

В парка сме двама, лято горещо.
Жарко слънце на чисто небе
хвърля лъчи по покрив отсреща
и това отражение бледнее пред теб.

С мен си отдавна, чувстваш ме близък
без да му мислиш ще се довериш.
Дори да те лъжа ти не ще видиш
но имаш сърце и то ще скърби.

Жалко, че нямаме обич в излишък
щеше да бъде много добре.
Всеки пореден, болезнен издишък
не би бил фатален за твойто сърце.

Щях да почувствам твоите мъки
защо не ми каза, защо го укри?
Ах как те мразя и пак те обичам
да продължавам ли, виж ме, боли.

- - -

Колекция Стихове

- - -

Това е живота

Тов е живота ми, написан в рима
доста оригинално, не мислите ли?
Всеки умее от тоз свят да взима,
но пък да дава, не може, уви.

Аз ще ви кажа, че не е лесно
само да гледаш как си върви.
Животът е труден, не може с песен
да минат всички ужасни беди.

Със лист и молив, сам и сред хора
моите чувства говорят сами.
В града шумен и в тиха природа
аз все си пиша и в рима дори.

Хайде четете и се насладете
на тези искрени мои слова.
Ако противни са, моля ви спрете
не искам на сила да ви ги редя.

- - -

Колекция Стихове

- - -

Едно сърце

Влакът потаен, ние сме двама
в топло и мръсно купе.
Аз все те виждам в лъчи обляна,
но все пак си още дете.

Гледаш ме тъжно, това ме тревожи
питам се как си, дали те боли.
Хващаш ръката ми, пот ме облива
чувствам се спрял, а влакът върви.

Виждам, обичам, в любов се заричам
усещам и чувствам дори.
Нищо неможе, да ме разтревожи
без да те гледам обаче боли.

Това са глаголи, думи са голи
не значат нищо за мен.
Спирам и тръгвам, без да поглеждам
в прозореца мрачен, студен.

- - -

Колекция Стихове

- - -

понеделник, октомври 13, 2008

Дву стишие

Живота ме обича,
защото съм симпатичен.
Жените ме привличат
но след тях не тичам.

Любовта ми е лична,
в теб аз се вричам.
Ах защо те обичам,
мое мило момиче.

- - -

Колекция Стихове

- - -

200 неща, които трябва да направиш преди да умреш

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз
11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе
21. Да смениш бебешки пелени
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да ти избухнеш в смях в неподходящ момент
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен
31. Да поканиш непознат(а) на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш
35. Да държиш агънце в прегръдките си
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение
41. Да се возиш на високоскоростно влакче
42. Да биеш дузпа
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни
44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа
45. Да говориш цял ден с чужд акцент
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
48. Да имаш два харддиска в компютъра си
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави
50. Да си харесваш работата във всяко отношение
51. Да се погрижиш за някой, който е пиян
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
53. Да имаш откачени приятели
54. Да танцуваш в чужбина с непознат
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация
59. Да опиташ freeclimbing
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи
61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
66. Да посетиш Япония
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
68. Да издоиш крава
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
70. Да се представиш като известна личност
71. Да пееш на караоке
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така
73. Да позираш гол пред непознати
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш
81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено
86. Да посетиш известна историческа местност
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра
90. Да се ожениш
91. Да играеш във филм
92. Да провалиш купон
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш
96. Да правиш секс в офиса
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция
101. Да се татуираш
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
103. Rafting
104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
108. Да научиш десетопръстната система за писане
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
110. Да посетиш Лас Вегас
111. Да запишеш собствена музика
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш One-Night-Stand
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш
118. Да си погребал някой/двамата родители
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
120. Да пътешестваш с кораб
121. Да говориш повече от един език гладко
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собствената си звездна констелация
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина
131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
134. Да дариш кръв
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
138. Да си направиш разкрасяваща операция
139. Да оживееш след тежка катастрофа
140. Да напишеш статия за важен вестник
141. Да отслабнеш една трета от теглото си
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш
143. Да караш самолет
144. Да погалиш Stachelrochen
145. Да разбиеш сърцето на някой
146. Да помогнеш да животно да роди
147. Да си изгубиш работата
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост
150. Да скочиш от 10 метра в басейна
151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
155. Да стреляш с оръжие
156. Да ядеш набрани от теб гъби
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции
161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци
171. Да видиш собствената си снимка във вестника
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
178. Да погалиш хлебарка
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
180. Да прочетеш Омировата Илиада
181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина и двойно по-възрастен
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език
191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
195. Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата
197. Да бъдеш DJ
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват

мисли (мои)

Живота е пиеса и всеки ден е премиера, всеки час играеш роля, всяка минута е твоя бис, всяка секунда публиката пляска. Забрави за пиесата и се отдай на живота.


Пътят винаги има край, стига да поемеш по него.

Какво е живота?

Животът е пречка,
държи те в пресечка.
Вечно се бърка,
и ти се побъркваш.

Ума ти те мами,
любовта ти е яма.
Омразата крачка
и нямаш спирачки.

Обичаш да мразиш
в краката не лазиш.
Защо не приемеш,
че имаш проблеми.

Кажи "Помогнете",
без "Моля ви , спрете".
Живота е гаден
и ти си премазан.

Гледаш в стъклото
и виждаш дървото.
Защо си омекнал?
Не си марионетка.

Огледалото пази,
твойте нощни омрази.
Забрави, че си тука,
всичко друго е скука.

Живей си живота,
той е без квота.
Не мрази а обичай,
ти си различен.

- - -

Колекция Стихове

- - -

четвъртък, октомври 09, 2008

10 личности на които може да се натъкнете в един форум

1. Спамерът – за него е въпрос на чест никога да не напише мнение, което е смислено, по-дълго от едно изречение или пък изобщо има нещо общо с темата. Любимият му препинателен знак (а често и единствения, който ползва) е смайлито. Еволюирала разновидност на спамера е мистър Постинг – потребителят, който явно цели да влезе в книгата на Гинес, отговаряйки денонощно и систематично на абсолютно всяко чуждо мнение, а често и на собствените си.
Противодействие – също както хлебарките спамерите и спамът не могат да бъдат премахнати.Смята се продуктите на RAID (BAN и BAN +) могат поне да облекчат проблема.

2.Тролът – обикновено публикува само едно явно провокативно мнение и след това просто се наслаждава на последвалата верижна реакция. Така например във форум за автолюбители той ще изтъкне колко здравословно е ходенето пеша, а във форум за компютърни игри ще обясни, че геймингът е детинско и откровено малоумно занимание.
Противодействие – решението е учудващо просто – игнорирайте го и той ще си тръгне разочарован. Както знаем от D&D, огън и киселина също помагат.

3. Модераторът – подобно на босовете в компютърните игри, той има уникални способности и точно това го прави особено страховита заплаха. Твърди, че съблюдава за спазването на правилата на форумите, но реалната му и очевидна за всички цел е да наложи режим на терор и диктатура, в който никой потребител да не смее да поства под страх от смъртно наказание.
Противодействие – ако нищо друго не работи, пробвайте да спазвате правилата. Може да не ви се вярва, но помага.

4. Адвокатът (на дявола) – той е замесен във всеки спор и винаги е прав, дори когато твърди, че черното е бяло. Никога не мирясва, аргументите му не се изчерпват и най-голямата радост за него е да си намери друг адвокат, с който да си спорят. Чете чужди мнения избирателно и само по диагонал.
Противодействие – съгласете се с него, че черното е бяло. Това ще го обърка и направи безобиден.

5.Патриотът – това е човекът, който на трети март поства задължителната тема – “DA SE GORDEEM 4E SME BALGARI BRATIA” (на латиница с главни букви), а през останалата част от годината недоволства от това в колко скапана държава живее и от какви идиоти е заобиколен (обикновено също на латиница с главни букви).
Противодействие – публикувайте националният химн – той ще изпадне в патриотичен екстаз и временно ще спре да се оплаква.

6. Интелектуалецът – за да каже това, което другите изразяват с две – три изречения, той изписва поне страница и половина, освен това изплозва думи, които само той разбира (например “патина”, “ктитор” или “поландрия”). Това не води до проблеми, тъй като и без това никой не чете мненията му. Обича да цитира прочути личности, независимо дали цитатите имат дори бегла връзка с дискутираната тема.
Противодействие – като цяло е безвреден и няма нужда от противодействие, само не се опитвайте да четете публикуваните от него мнения.

7. Хлапето – възрастта, описана в профила му, е някъде около 12-13,но реално е на 5-6, тъй като е от онези, на които им липсват първите 7 години. Много обича да си общува с други хора и утроява комуникацията при какъвто и да е признак за обратна връзка. Представлява идеална илюстрация за недостатъците на реформите в образователната ни система.
Противодействие – също като Уили Койота, хлапето се завръща с подновени сили, независимо какво ще му причините

8. Хакерът-говори на езика L33T и най-голямата радост за него е да научи или да налучка някак си паролата ви и да направи куп глупости от ваше име. Реалните му познания за компютри са от минимални до никакви.
Противодействие – за щастие има сигурен начин да се предпазите от атаките му. Той е **deleted/2@#TehL33th4xORW4Sh3R3_23@I OwnZOrj00I4m4ZZ!**

9. Лъкерът – той се е регистрирал, но стои в сянка, никога нищо не казва и няма как да разберете какво ви крои, преди да е станало твърде късно. Изключително опасен, защото изненадващо може да почне да поства и да се окаже, че принадлежи към някой от другите типове.
Противодействие – не е известно.

10. Сърдитко Петко – този потребител винаги се засяга, приема всичко като лична нападка срещу себе си и периодически си тръгва завинаги от форума. В неговия случай “завинаги” означава период от 2 до 6 дни.
Противодействие – вижте карето към тази статия (карето – този текст представлява художествена измислица, която не цели да обиди никого. Всяка прилика с действителни лица и форуми е случайна и неизбежна).