Животът е злобен, ограбвал е всеки,
живота е гаден проклел те на веки.
Сълзите червени, леко се стичат.
Очи изморени от теб се отричат.
Загубих играта, по-точно ръката,
с която да пиша чернови по дъската.
Няма я римата, смисъла бяга,
нищо, дерзайте. Това ми приляга.
Слушам си гънс и се кефя на листа,
знам, че тъпея - и на мен ми писва.
Искам да мога, искам да бъда
да пиша, да смайвам и рима да търся.
Нямам, сериозно, муза отдавна.
Дали я изгоних или изхабих я.
Може би пак, любовта е виновна.
Защото тя ме накара да пиша.
Омразата също е стимулант,
но кой ще чете тези пумии.
Няма мисля друг вариант,
освен да мълча и да пиша глезотии.
