Съдба

Над града се спуска гъста тъмнина
и улиците прашни, потъват в мъгла
Тук-таме се мярка сянка
различава се човешката осанка

Светлина се мъчи да проникне
като от нищото кола изникне.
Звук разпорва нощтното небе
нейде в далечината плаче мъничко дете

Изгрева разпръсква този здрач,
идва слънцето като палач
Ясно, синьо утринно небе
и ехти плача на мъничко дете.

С вдигането на мъглата
черна светлина носи съдбата
Отминалата нощ злокобна
майка е оставила осиротяла рожба

В гъстата като воал мъгла,
се слели в едно жена и кола.
И при този неочаквай край
майката починала е май.

И всяка вечер падне ли мъгла
тя закриля детето, като майчина ръка
Това дете си плаче нощем
и чака майка си, и чака, още.


- - -

Колекция Стихове

- - -