Влакът потаен, ние сме двама
в топло и мръсно купе.
Аз все те виждам в лъчи обляна,
но все пак си още дете.
Гледаш ме тъжно, това ме тревожи
питам се как си, дали те боли.
Хващаш ръката ми, пот ме облива
чувствам се спрял, а влакът върви.
Виждам, обичам, в любов се заричам
усещам и чувствам дори.
Нищо неможе, да ме разтревожи
без да те гледам обаче боли.
Това са глаголи, думи са голи
не значат нищо за мен.
Спирам и тръгвам, без да поглеждам
в прозореца мрачен, студен.
- - -
Колекция Стихове
- - -
Няма коментари:
Публикуване на коментар