Черна нощ потъва под черно покривало,
от небето наднича бледо лице овдовяло,
кръв попива в сухия пясък,
блесва за миг острие, следва го крясък.
Лепкав глас се просмуква от дълбините:
„Докторе, кървят ми венците!”
Насреща му гневен демон изкача:
„Млъквай, че си отрязах главата с бръснача!”
Задушлив дим в небето се точи,
черен чакал от локва кръв лочи.
Скърца по пътя потрошена каруца
и скелет в черна пелерина до нея куца:
„Извинете, близо ли е гробището вече?
Ние сме цяло семейство и идваме отдалече.”
Вещица се хили зловещо.
В гъстия мрак прокрадва се нещо.
„Простете, съседке, петна от кръв как се перат?”
„Говорете по- силно, че ушите ми бучат!”
Човекоядец прехвърли отсреща баира
в кръчма „Кошмари” се спира за бира.
Дрънкат вериги откъм обитаваната къща
край кладенеца броди закланата тъща.
Вампири чакат в засада готови
да засмучат ордьоври сурови.
Таласъм в гората скри се, не от скромност...
„Преминаването е на ваша отговорност!”
Автор: Imaginary
--
Няма коментари:
Публикуване на коментар