Стоя пред теб, умислен, самотен
гледам те как лежиш във ковчег.
Защо за Бога, такъв е живота
сега осъзнавам, немога без теб.
Грешници казват, сме ние хората,
но аз не вярвах на тези слова.
Гледам нагоре, усещам умората
свивам ръцете, скосявам крака.
Бях млад и глупав, заминах далече,
не разбирах света, но станах поет.
Сега съжалявам, но късно е вече
аз съм приклекнал, а ти си в ковчег.
Стиснал ръката ти, моля се мълком
не искам живота, желая смъртта.
Ах как бих се радвал, тука за дълго
да легна редом с теб в пръстта.
- - -
Колекция Стихове
- - -
Няма коментари:
Публикуване на коментар