без заглавие

Уау, повече от година не съм писал тук. Явно фейсбук ми се отразява зле. Факт е обаче, че повече от половин година не съм писал никъде, така че тази ми публикация учудва и мен.

Не знам дали защото ми беше малко по-ведро или защото най-накрая успях да си взеха въздух от цялото това тичане в работа и извън нея, но определено ако ме попита някой днес "Как се чустваш?" бих казал "По-добре от всякога."

Няма да е това цялата истина, но няма и да е лъжа, защото наистина не си спомням скоро да съм се чуствал толкова жив. Може би защото хапчетата действат.

Ето това за хапчетата стоях 2 минути и се чудех дали да го споделя. Принципно съм много открит човек, но поне отсреща трябва да има някого, когато си изливам душата.

Така ми е малко чуждо, но нищо. За всяко нещо си има първи път :)

 Та... за тези които не им се чете назад ще ви въведа на бързо в нещата.

Казвам се Димитър, по фамилия Дуров, но почти всички ми викат просто Дуров.
Името на блога - да, ако някой се чуди е durov на обратно. Хитро нали. Понякога сам се изумявам от себе си, рядко, но се случва.

Защо пиша днес, ами не знам. Факт е, че се чуствам физически добре, но психически... знам ли.
Трудно е да се говори с мен, падам си малко социопад. Може да е съвсем малко, но определено се забелязва.

Не ме разбирайте погрешно - обичам да общувам с хората, но не обичам те да общуват с мен.

И естествено, това е в основата на всичките ми... нека ги наречем - несъответствия. Не бих се изразил с "проблеми", защото не виждам нищо нередно да искаш да те оставят на мира.

Вчера например - абсолютно от вежливост говорих с Люси 30 минути за зайката и. Останалото беше толкова тривиално, че не си го спомням, но факт - показвам от време на време човечност. Може би защото изпитвах малка вина задето съм я игнорирал толкова пъти, но какво да се прави.

Аз съм си аз и дори аз не се харесвам.

Доста съм прям, когато съм в настроение. Но моето настроение не е точно приетото положение. Да бъда по-конкретен - чуствам се по-добре когато съм кисел, ядосан. Чуствам се жив.

Да, мога да се смея на шегите на хората. Но това определено не е моята среда.
Саркастичен, прям. Май вече го казах. Нищо - ами такъв съм.

Колко хора съм обидил? Ами да започнем с това кой не съм. Ако си имал възможността да говориш с мен не по работа за повече от 5 минути съм сигурен, че поне съм те накарал да се чустваш некомфортно.

Ако не бях такъв мързел сигурно щях да изучвам поведенията на хората, и понеже съм педантик - сигурно щях да започна от себе си. Бая проучване щеше да падне. Добре, че се отказах на време.

Заглавие... ами да - няма заглавие поста и другите няма да имат - просто пост.

Омръзна ми да ми минават хиляди мисли през главата и да знам, че съм изгубил ценно време да ги разкарам от там. Поне като ги драсна някой може да се вдъхнови, да ме намрази или да ме заобича. Хора всякакви - повярвайте ми - срещал съм какво ли не. И под "какво" - наистина имам предвид това. Трудно е да определиш някой, когато той самият не знае какво е.

Станаха ли 300 думи, тука не ми ги брои. Ами да не ви отегчавам повече - стига за днес.

Утре ако съм пак на кеф - може и да драсна нещо, ако ли не - след година.
Погледнете го от положителната страна. Хората с цел странят от мен, ако започнете всеки ден да се товарите с моите мисли и чуства - ще ви се иска да не ме познавате, дори никога да не сте ме срещали.

Опък човек съм. Ако някой падне пред мен първо бих се засмял, после евентуално ще му поногна, но не мога да не се надсмея над чуждото нещастие.

Не че моето е по-малко, но както казват хората - по-лесно е да гледаш чуждото.

Ами за разказа или новелата или каквото е там - Качулката на мрака. Ако стискате много силно палци и ако намерите компютър който може да надсмогне мързела ми - може и да го довърша.

Дори на мен ми е интересно как ще завърши, ама знае ли човек. Всичко в моята главица се сменя толкова бързо, че не мога да задържа една сериозна мисъл.

Може би затова се отказах от ученето - твърде бях разсеян с хиляди други неща и не можех да се концентрирам. Въпреки, че бях доста добър в тези предмети, които ме кефеха - като цяло мързела надделява.

Да живеят удобствата. Ако я нямаше тази малка компютърна маса на леглото ми - надали щях да напиша повече от 10 изречения.

Ами аз май вече ви изпратих за днес. Нищо - такова е при мене - на приливи и напливи.

Как да легна да спя нормално, като в момента в който положа глава на студената възглавница ще се чудя, дали ако я обърна ще е по-топла и по-удобна. След това веднага ще прескоча на теорията - защо възглавницата винаги е студена от едната страна, като се има предвид, че леглото няма постоянна температура и не е редно да изстива.

И от там на синьото - колата - Пловдив. Така ми работи мозъка. И докато се усетя са минали в 2 часа и пак не ми се спи. Ами... адиос - дослушвам си Рамщайна и се връщам към филма. Мисл, че мога да догледам тази простотия.

А да - това ме накара да пиша на първо време - филма ми е толкова безинтересен, но пък веднъж като го започна не мога да го прекратя през средата, та си отдъхвам от режисьорската "магия" и смятам да довърша това безинтересно заглавие. Не ме питайте кой е - ще трябва да отворя папката поне 4 пъти докато го запомня или напиша правилно.

Дзак, дзак!